История на двигателите

Точно когато парната машина била в своя апогей, бил създаден най-опасният й съперник — двигателят с вътрешно горене. Както всички изобретения, така и той не бил дело на един-единствен човек. За превръщането на топлината в механична работа са отдали целия си живот и средства стотици учени и инженери. Идеята за създаване на топлинен двигател, при който изгарянето на работната смес да остава в цилиндъра, а не извън него, се заражда още в началото на XVIII век. В тази насока са работили френският химик Филип Льобон, швейцарецът Исак дьо Риваз, руският инженер Игнат Костович и много други. Няма да се спираме на техните постижения, ще споменем само, че през 1867 година германците Ойген Ланген и Николаус Отто създали „атмосферен двигател", който работел със светилен газ при малък разход на гориво. Двигателят развивал максимална мощност 0,367 киловата (0,5 конски сили) при 65 оборота в минута. Автомобилът правел първите си крачки, когато парната машина била вече на върха на своето господство. Превъзходството на универсалния двигател било толкова голямо, че създателите на автомобила и не мислели да му противопоставят своята рожба. Техните мечти били твърде скромни: да се преборят с конния транспорт, който бил основно лично превозно средство за къси разстояния. На първо време използвали автомобила преди всичко за разходки, за развлечение и за спорт. Всъщност в началния период на своето развитие автомобилът не бил нищо друго освен играчка за възрастни. И то не за всички, а само за тези, които имали солидно състояние. Така той се превърнал в символ на материална мощ. Постепенно автомобилът се усъвършенствал. Той станал по-надежден и по-бързоходен, по-комфортен и по-изящен. Автомобилът запазил едно от най-големите предимства на конния транспорт - необикновената му подвижност и възможността да извършва превози на хора и на товари „от врата до врата". Той е не само най-бързият от всички видове сухопътен транспорт, но заедно с това и най-маневреният. В много случаи например в планинските райони автомобилът е и единственият вид транспорт. Цели клонове на промишлеността и строителството, на търговията и селското стопанство и др. са немислими без услугите на автомобила. Той взема активно участие и в обществения, и в личния транспорт. За редица райони и хора лекият автомобил се превръща във всекидневно транспортно средство. За други той е средство за туризъм в дните на почивка и по време на отпуск. Лекият автомобил е една от най-добрите връзки на хората от града с природата. Независимо от непрекъснатото техническо развитие автомобилът никога не би станал най-масовото превозно средство на XX век, ако не беше революционният скок в неговото производство. В големи серии се произвеждат милиони автомобили. Статистиката показва, че всяка година производството на автомобили нараства средно с 8-9 процента. От годишното производство 77,5 процента са леки, 22 процента — товарни автомобилни и 0,5 процента — автобуси. Световният автомобилен парк наброява вече около 800 000 000 автомобила и продължава да расте.